Природата не търпи вакуум, а това важи до известна степен и за бизнеса. Повтарящ се рефрен на капиталистическата реформа, при която мултинационалните компании се превръщат в активисти на екологичната и социалната политика, е, че компаниите запълват празнотата, оставена от отстъпващите неефективни правителства без доверие, пише за Financial Times Андрю Еджклиф-Джонсън.
Никъде това не е по-видимо, отколкото в САЩ, където бизнес лидерите отдавна се оплакват от второкласната обществена образователна система, скъпото и непълно здравеопазване и неуспеха на Вашингтон да поправи каквото и да е - от архаичната инфраструктура до расовите неправди.
Неотдавнашното преминаване на корпоративна Америка към капитализма на заинтересованите страни, при който структури, подобни на Кръглата бизнес маса, заявяват ангажимент да третират служителите, общностите и околната среда като равни на техните инвеститори, предефинира разбирането на компаниите за техните социални отговорности. Това съвпадна с потъмняването на политическия фон, поне в очите на повечето топ мениджъри.
Така че, когато администрацията на Тръмп се оттегли от Парижкото споразумение за климата, например, компаниите засилиха обещанията си за „нетни нулеви“ (въглеродни) емисии, за да изпълнят целите му. Тъй като републиканците не успяха да подобрят Закона за достъпните грижи от ерата на Обама, Amazon, Berkshire Hathaway и JPMorgan Chase се опитаха, в крайна сметка без успех, да намерят свой собствен начин да направят рецептите по-евтини.
Тъй като образователният дебат във Вашингтон се превърна в разпра относно странични неща като критичната расова теория, „преквалифицирането“ стана модна дума за работодателите, които се заеха да осигурят обучението, което служителите им не са получили в училището или колежа. Но тъй като Джо Байдън очертава разширена роля на правителството, тази картина се променя.
Бизнес групите приветстват някои от ходовете на президента, като например изпълнителната му заповед за ускоряване на прехода към електрически превозни средства, който производителите на автомобили вече подкрепят. Но те посрещнаха с механична тревога неговата по-строга антитръстова реторика и очакването му корпоративните данъци да финансират разходите за инфраструктура.
Те пропускат по-важният момент. Твърде често поведението им затвърждава дисфункцията, която осъждат. Сега, както казва професорът от Harvard Business School Майкъл Портър, има спешна необходимост бизнесът да промени целия си подход към взаимодействието с правителството.
Парите, изразходвани за лобиране и финансиране на кампании, развиха тесните, краткосрочни интереси на компаниите. Но те също така развиха форма на политика, която възнаграждава партизанщината, не успява да отговори на най-големите предизвикателства пред страната и оставя на бизнеса цената за запълване на празнината.


Българските и унгарските депутати с най-високи заплати в ЕС спрямо минималната заплата
Много българи излетяха в Космоса с акциите на "Спейс Екс", но скоро ще се приземят
Икономист: Българите обедняха наполовина
ЕС изостава в надпреварата за изкуствен интелект заради собствените си регулации
Евростат: България е на пето място в ЕС по предотвратима смъртност
Н. Митева: Липсва основополагащ обществен консенсус в образованието
Станишевски: Хората в Европа искат да работят за амбициозни компании
Станишевски: Искаме ElevenLabs да е глобална
България може да играе важна роля в ЕС с добива си на основни метали
Състоянията на най-богатите в света нарастват с рекордните $336 млрд. за един ден
Audi възроди A6 allroad, за да се бори със скучните SUV
Джейсън Стейтъм добави още една легенда към колекцията си
Porsche патентова двигател 3 в 1
Електрическото BMW X5 ще има батерия от 141 кВтч за Европа
Умалено копие на двигател на Ferrari се продава по-скъпо от нова Dacia
Маникюр, вдъхновен от сезона на Близнаци
Как се чувства Ариана Гранде след раздялата с Итън Слейтър?
Кейти Пери шашна с рокля-лампа
Братът на папа Лъв XIV купонясвал на рождения ден на Тръмп
Синът на бъдещата кралица на Норвегия Мете-Марит, влиза в затвора за четири години